Лавандула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лавандула
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Устноцветни (Lamiales)
семейство:Lamiaceae
подсемейство:Nepetoideae
род:Лавандула (Lavandula)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Лавандула в Общомедия
[ редактиране ]

Лавандула (Lavandula) е род растения от семейство Устноцветни. Името най-често се използва за видовете, отглеждани като билки или за украшение. Най-често се използва видът Lavandula angustifolia (старо наименование L. oficinalis). Други често използвани за украса видове са L. stoechas, L. dentata, L. multifida.

Родът включва едногодишни тревисти растения, полухрасти и малки храсти.

Обща информация[редактиране | редактиране на кода]

Лавандулата е известна като ароматично растение още от древността. Тя се използва широко и в народната медицина.

Широкото ѝ приложение сега е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете (0,8 – 1,5 %), което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на сапуни, в производството на бои и лакове и др.

Лавандуловия цвят е инсектицидно средство, най-вече за борба с дрешния молец и в цивилизования свят измести употребата на нафталин за битови нужди.

Лавандулата е ценно медоносно растение. От 1 дка пчелите набират 10 – 18 кг мед.

Лавандулата се използва и като подправка. Участва в известната смес от подправки ерб дьо прованс.

Лавандулата намира приложение и като противоерозионна култура, а намалените ѝ изисквания към почвата я правят подходяща за отглеждане на терени, на които не могат да се отглеждат основните полски култури.

Лавандулата произхожда от района на Средиземноморието. Като диворастящо растение тя се среща в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания, Италия и Северна Африка.

С развитие на парфюмерийната промишленост ареалът на отглеждане се разширява, включвайки Балканските страни, страните на Черноморския басейн, САЩ, Великобритания, Австралия и др.

През 2012 г. България е най-големият производител на лавандула в света, наред с Франция. [1]

Най-качествено лавандулово масло се получава във Франция и Италия. Маслото, произведено в Испания и Португалия има влошен аромат, тъй като съдържа камфор.

Културата е внесена в България през 1907 г. и започва да се отглежда в Опитното поле по розата в Казанлък. До края на 80-те години тази култура се отглежда предимно в районите на Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград, а напоследък е по-широко застъпена в цялата страна. От 1 дка 4 – 5 годишно насаждение се произвежда 300 – 400 кг цвят, от които се получава 3 – 10 кг лавандулово масло. Българското лавандулово масло е сред ценените на международния пазар.

Биологична характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Насаждение от лавандула
Обикновена лавандула
Lavandula angustifolia

Лавандулата от семейство Устноцветни (Lamiaceae). В природата се срещат около 30 вида лавандула.

От 1923 г. е възприета опростена класификация на културата лавандула, която я дели на 3 типа:

Ботаническа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

  • кореновата система е силно развита, основната маса е разположена в слоя 0 – 40 см, но скелетните ѝ корени достигат до 4 м. Тази особеност прави растението подходящо за укрепване срещу ерозия на почвата.
  • Надземната част на растението е туфа с полусферична форма и диаметър до 60 см при теснолистната лавандула и до 1 м при широколистната и хибридната. Старите разклонения са вдървесинени, а най-младите – тревисти, четириръбести и покрити с власинки.
    • Листата са линейни или линейно-ланцетни, седящи, целокрайни със завита надолу периферия. Те са разположени срещуположно и са покрити с трихоми. Листата на теснолистната лавандула са сивозелени, а на широколистната са по-обилно покрити с власинки и имат белезникав цвят. Лавандулата е вечнозелено растение и сменя листата си последователно
    • Цветовете са дребни, двуполови, разположени пръстеновидно в съцветие клас. Венчето е двуустна фуника – с два дълги дяла на горната устна и с 3 къси дяла на долната. Оцветено е в бяло, бледорозово, виолетово или синьо. Има 4 тичинки. Цветовете на хибридната лавандула са едри и стерилни, което я отличава от широколистната.
    • Цветоносните стъбла на съцветието са едногодишни, дълги 20 – 40 см (при широколистната лавандула са по-дълги и разклонени), а броят им на едно растение достига до 1000. Широколистната лавандула има по-сбити съцветия.
    • Плодът е едносеменно, сухо, гладко и овално орехче с лъскаво черен цвят. Няма стопанско значение за размножаване на културата, тъй като при такова размножаване е възможно разпадане. Ето защо се предпочита вегетативното размножаване, чрез резници.

Биологични изисквания[редактиране | редактиране на кода]

  • Към светлината. Лавандулата е светлолюбива култура и не понася засенчване. По-интензивната слънчева радиация спомага за натрупването на повече етерично масло в цветовете.
  • Към топлината. В процеса на еволюцията и селекцията културата се е приспособила към по-сурови климатични условия и възрастните растения издържат температури до –30 °С. Толератността ѝ към различни топлинни условия я прави подходяща за отглеждане на надморска височина от 0 до 1000 м.
  • Към влагата. Не понася прекомерна влага в почвата, а високата атмосферна влажност по време на цъфтежа влошава качеството на маслото.
  • Към почвата. Развива се най-добре на бедни, карбонатни и песъчливи почви, но при ежегодно торене с минерални торове. Неподходящи за лавандулата са киселите почви и почвите с високи подпочвени води.

Лавандулово масло[редактиране | редактиране на кода]

Най-висококачествено е френското лавандулово масло, получено от алпийски лавандулови находища. Българското лавандулово масло се характеризира с траен фин аромат, въпреки че съдържанието на линалилацетат е ниско. Българският лавандулов конкрет не отстъпва по качество на световните образци. България е световен лидер в добива, като отглежда 40 000 декара и изнася 90% от лавандуловото масло за Франция, Германия, Австралия и Америка[2].

  • Лавандуловото масло има жълто-зелен цвят. Добре съхранено, то има силен, наситен аромат, който слабо се отличава от аромата на цветовете. Разредено със спирт то добива фин аромат.
  • Качествени характеристики българското лавандулово масло (по БДС):
    • Външен вид – лесноподвижна прозрачна течност;
    • Цвят – жълтеникав;
    • Миризма – характерна за цветовете на лавандулата;
    • Съдържание на вода – не се допуска;
    • Специфично тегло – 0,880 – 0,900
    • Рефракция при 20 °С – 1,46;
    • Поляризация при 100 мм тръба – -1° до -10°;
    • Киселинно число – най-много 1,00;
    • Линалилацетат – най-малко 33 %;
    • Разтворимост в 70% алкохол – 1:10.

Търговия и добиви[редактиране | редактиране на кода]

Българското лавандулово масло В България към 2014 г. площите със засадена лавандула са 61 170 декара. През 2015 г. Реализираните в България продукти от лавандула са 35%, изпращанията за ЕС са 38%, а износът в трети страни е 10%. Количеството на продуктите от лавандула на склад в края на годината е 17%.[3]

Година Площи (дка) Лавандулово масло (тона) Лавандулов цвят (тона)
2018 96 950[4] 34 481
2017 80 380 [5] 27 659
2016 62 660 [6] 19 504
2015 34 630 [7] 185,9[8] 14 667
2014 61 170 15 844
2013 41 360 10 034
2012 29 602 6212
2011 24 988 4393
2010 31 999 6339
2009 18 540 3631
2008 21 837 4892
2007 32 323 5792
2006 29 323 6020
2005 33 208 7247
2004 39 466 10 497
2003 40 508 5066

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]